Eggshell моделът: структурен подход към информацията

Eggshell моделът е разработен между 2018-2020 г. като опит да се създаде практически инструмент за установяване на достоверността на дадена информация, в рамките на проект De Facto (съфинансиран от Еразъм+), ръководен от NTCenter.

Всеки компонент в графичния модел има свое заглавие и ключови идентификатори. Щракването върху иконата [+] предоставя бърза справка за набор от въпроси, които могат да помогнат при анализирането на информация, отнасяща се до компонента. Таблицата отдолу предоставя повече информация и насоки за прилагане на модела.

Как се разчита?

Моделът Eggshell е 8-компонентна структура с две страни:

ПРЕДМЕТ (L)
Съдържателните аспекти се фокусират върху съдържанието, неговата семантика, стил, значение, емоции, уместност и цялостен вид.

СТРУКТУРА (S)
Структурните аспекти се отнасят до техническите параметри и не са пряко свързани със същността на информацията.

яйчена черупка

L1. ПРЕДМЕТ-ЗАГЛАВИЕ

1. Сензационно ли е заглавието на съобщението?
2. Заглавието провокира ли страх или несигурност?
3. Заглавието подтиква ли читателя към действие?

L2. ПРЕДМЕТ-АКТУАЛНОСТ

1. Има ли посочена дата на публикацията и твърдението позовава ли се на събитие с конкретна дата?

2.Ако информацията касае данни, известен/посочен ли е периодът от време, за който тези данни се предполага, че са валидни?

L3. ПРЕДМЕТ-СЪДЪРЖАНИЕ

1.Свързана ли е публикацията с някаква идеология?

2.Публикацията свързана ли е с тема, по която съществува голямо разделение (религия, политика, раса, етническа принадлежност)?

3.Публикацията предизвиква ли страх, несигурност или съмнение?

4.Публикацията съдържа ли изображение на това, за което се говори в текста или посочва връзка към някакво твърдение?

5.Какво представя публикацията - факти или мнения?

6.Публикацията относно резултати от анкетиране и проучвания ли е (т.е. числови данни, които по дефиниция не са точни)?

7.Възможно ли е публикацията/информацията да е шега?

8.Публикацията съдържа ли валиден адрес (URL), който потвърждава съдържанието?

9.Намирате ли потвърждение на съдържанието в други медии?

10.Ако публикацията е с претенции да представя изявление на дадено лице, така предложеното изявление отговаря ли на обичайния стил и начин на мислене/говорене/писане на този човек?

11.Ако информацията изнася данни, известен ли е източникът на данните и упоменат ли е в публикацията?

L4. ПРЕДМЕТ-МЕДИЯ

1.Виждали ли сте изображението преди, но в различен контекст? При търсене с онлайн търсачка в какъв контекст се появява изображението? Контекстът свързан/съответства ли на твърдението?

2.Има ли снимки или видеа, които не се отнасят пряко до твърденията и изявленията в текста? Възможно ли е да са извадени от контекста?

3.Ако четете/оценявате информация от интернет страница, напълно функционална ли е тя? Има ли много неактивни/неработещи елементи на менюто или големи части от страницата?

S1. СТРУКТУРА-АВТОР

1.Кой е авторът на оригиналната публикация/информация?
2.Кой публикува/препубликува/споделя информацията?
3.Един автор/една редица от последователи или множество автори/множество редици от последователи?
4.Публикацията отговаря ли на обичайното съдържание, което авторът публикува? Има ли съвместимост с други постове на автора?
5.Ясно посочен ли е авторът?
6.Проверено ли е потребителското име/прякора/псевдонима?
7.Близко по звучене/изписване ли е потребителското име/прякорът/псевдонимът до това на реално съществуващ човек/организация, който/която претендира да представлява?

S2. СТРУКТУРА-ТЕКСТ

1.Има ли много правописни грешки или нехарактерни граматика, текстова конструкция и оформление на текста?

2.Оставате ли с впечатление, че текстът е създаден от автоматизирано приложение вместо от човек?

3.Възможно ли е текстът да е преведен от софтуер за машинен превод?

S3. СТРУКТУРА-МЕТРИКИ

1.Какъв е броят споделяния/харесвания/коментари?
2.Каква по обем е редицата на последователите (напр. Туитър)?
3.Доколко вероятно е според Вас авторът/споделящият да е проверил фактите/предполагаемите факти преди да изпрати информацията към Вас/други хора?
4.Ако публикацията споделя съдържание, което се намира в отделно съобщение/носител, споделената публикация съдържа ли коментар или позиция на споделящия, или просто е споделена?

S4. СТРУКТУРА-ИЗТОЧНИК

1.Адресът (URL) близък ли е до автентичния, без да е напълно еднакъв (напр. имитира ли адресът истински такъв)?
2.Ако четете/оценявате информация от интернет страница, напълно функционална ли е тя? Има ли много неактивни/неработещи елементи на менюто или големи части от страницата?
3.Публикацията споменава ли източника на информацията?
4.Публикацията съдържа ли работеща връзка към източник?

L. ПРЕДМЕТ
Заглавие, актуалност, съдържание, медия

СТРУКТУРА
Автор, текст, метрики, източник

L1. ПРЕДМЕТ-ЗАГЛАВИЕ
Сензация или страх, несигурност, измама

Заглавието често е тази част от информацията, която привлича вниманието ни незабавно. Един критичен поглед върху заглавието, от гледна точка на съдържанието, би могъл да доведе до размисъл дали думите в заглавието са подбрани така, че да всяват страх, несигурност или да измамят. Друга тема за размисъл би могла да бъде преценката дали заглавието цели да провокира незабавно действие, дали е сензационно по своята природа, дава частична информация или показва недвусмислен уклон (bias), използва емоциите на хората.

* Въпросите, свързани със структурата на заглавието или използването само на главни букви, се разглеждат в S2. Структура-Текст.

S1. СТРУКТУРА-АВТОР
Име, прякор, аватар

Частта от информацията, независимо от нейния носител, която показва името на автора, името, с което е познат в социалните медии, снимка на профила/аватар, статуса на потребителя и т.н., е важен елемент, който трябва да се провери, когато се опитваме да валидираме дадена информация. Странен или безличен/подвеждащ правопис на свързаните с автора елементи са ранно предупреждение за дезинформация. Снимките на профили/аватари, които не показват автора, представяне за други хора, използване на официални лога, имена и т.н., без авторът да е официално свързан с тях, или такива, които не съответстват по никакъв начин на контекста на използваната медия/носител, също са мигаща червена светлина за внимание.

L2. ПРЕДМЕТ-АКТУАЛНОСТ
Дата, "зомби" потенциал, ефект на махалото

Актуалността на информацията може да разкрие доста: посочена ли е изобщо датата, наистина ли е актулна/скорошна, отговаря ли датата на предположението за новост, за което подсказва заглавието, има ли ясна връзка мужду датата и фактите/събитията, които са предмет на информацията. Информация, която се носи в пространството или се появява от време на време, докато в същото време претендира за новина, трябва да се преценява внимателно. Има значителна вероятност такава информация да е подвеждаща, да не е последната информация по темата, защото очевидно е далече от текущото събитие, което е провокирало нейното повторно появяване.

S2. СТРУКТУРА-ТЕКСТ
Главни букви, правопис

Изследванията и емпиричните примери показват, че хората реагират различно на различни езикови конструкции, които иначе са логически еквивалентни. Форматите на статии и съобщения в социалните медии често използват това, в резултат на което се наблюдава силно използване на главни букви и подчертаване при форматирането им. Друг ключов елемент, за който трябва да се следи е дали правописни и други езикови грешки сочат към несъответствие с други елементи (автор, съдържание, медия).

L3. ПРЕДМЕТ-СЪДЪРЖАНИЕ
Съгласуваност, факт или мнение, пародия, шега

Един критичен поглед върху съдържанието, на същината му, е важен за формиране на нашата преценка.

Би трябвало да си задаваме въпроси като: има ли последователност на това, което чета (виждам, чувам) в рамките на текста (видеото), има ли последователност спрямо предишни модели на автора от гледна точка на поведение/мислене/писане, има ли последователност и съгласуваност с вече налични факти или данни?

Важно е да можем да кажем дали съдържанието се отнася до факти или мнения и дали това е ясно изразено от автора. Авторът на информацията дали е авторитет по темата? Авторът има ли история на човек, който изразява предубедено мнение?

Едно в известен смисъл по-трудно ниво на оценка би включвало дали съдържанието е сериозно или пародия/шега. Не е рядкост хората да интерпретират погрешно пародия и да я разпространяват като нещо действително. Добър въпрос, касаещ цялостното съдържание би бил: кой има интерес, тази информация да бъде публикувана и този интерес изключва ли манипулативни мотиви.

S3. СТРУКТУРА-МЕТРИКИ
Харесвания, споделяния, коментари, достигнати

Грешната и подвеждаща информация често е представена под формата на видове и структури, които са популярни или познати на потребителя, напр. туит, пост във ФБ/Инстаграм. Фалшивата информация и подвеждащата реклама обикновено показват голям брой харесвания/споделяния/коментари/последователи и дори правят фалшиви коментари, които се "държат" необичайно (напр. подобен на ФБ коментар, върху който не може да се щракне/не е вързан към ФБ профил, очебийно доминиращи одобрителни коментари, с линк, който не може да се проследи до автора.

Високите стойности на метриките не са показател за по-висока вероятност информацията да е неверна, но голяма част от подвеждащото изфабрикувано съдържание акцентира върху големите цифри, тъй като е по-вероятно хората да приемат нещо като вярно, когато то изглежда, че вече е прието, поддържано или споделяно от много други хора.

L4. ПРЕДМЕТ-МЕДИЯ
Измама/фалшива медия, съответствие на изображенията

Съществуват много примери за измама/сайтове или отделни информации (постове, имейли, статии, коментари, отзиви на продукти). Много от тях могат лесно да се разпознаят, поради липсата на функционалност на места, където очаквате да откриете такава: неработещи линкове, неработещи менюта, снимки на текст, вместо набирането му от клавиатурата, имитиращи и заблуждаващи профили в социалните медии, коментари, постове. Измамите по имейл, в които ви съобщават, че сте спечелили голяма награда или сте получили наследство, са едни от многото примери. Същото се отнася до съобщения, които се предполага, че са изпратени от банки, данъчни власти, големи куриерски фирми и т.н., опитвайки се да изкушат получателя да предприеме определено действие.

Изображенията (статични и видео) са едни от основните, и с право, обекти на на методите за разкриване на мисинформация и дезинформация. Те са мощно оръжие и имат много силно и продължително въздействие върху хората. Съответствието (вкл. актуалността) на изображението по отношение на това, което се твърди в информацията може да варира от пълно (избражение, показващ действие) през косвено (изображението евентуално доказва твърдението, но не пряко) и илюстративно (неутрално по отношение на подкрепяне на твърдението, може да изобразява произволен човек, сграда, продукт) до пълна липса на съответствие (изображението изобщо не се отнася до даденото твърдение, но е използван, за да остави силен емоционален отпечатък или да подтикне към действие, напр. в статия за изчезнало дете е поставена снимка на окървавен нож, насочен към дете).

Съответствието не е единствения показател. Изображението може да е истинско, без никаква намеса в него, би могло да бъде променено (напр. за да илюстрира пародия) или да бъде напълно фалшифицирано (манипулирано така, че да заблуждава). Бързата поява и развитие на технологиите сега позволява на компютрите да генерират изображения от текстова информация, които въпреки че отговарят на критерия съответствие, са напълно изфабрикувани.

S4. СТРУКТУРА-ИЗТОЧНИК
Прозрачност, URL

Когато става въпрос за проверка на информация, източникът е толкова важен, колкото и фактите.

Източникът на информацията посочен ли е ясно? Можем ли да го проследим до първоизточника (има ли позоваване на първоизточника или връзка към оригиналния материал)? Невярната информация обикновено се структурира по начин, който внушава, че някой е казал/направил нещо, но не представя доказателства, които могат да бъдат проверени.

Посочените интернет адреси (URL) са важен показател по време на цялостната преценка: адресът принадлежи ли на официална организация/институция, наподобява ли името на човек, фирма или медия, работи ли, води ли към определено доказателство/източник или е просто връзка към произволна начална страница? Ако адресът води към доказателство/източник, дали принадлежи на човека или организацията, които се предполага, че са изтоник на информацията (напр. национална/обществена статистическа институция) или е адрес (URL) на трета страна?

По правило, най-надеждното съдържание води към първоизточника, по-малко надеждното води към междинни/неназовани източници, а на това, което не представя доказателства или факти не трябва да се вярва изобщо.

Препоръки за употреба в обучение

За да упражнявате и подобрявате уменията за откриване на дезинформация с помощта на този модел, можете да създадете различни обучителни дейности и упражнения. Ето някои предложения за практикуване на различните компоненти на модела:

  • Анализ на заглавията: Предоставете на участниците различни заглавия и ги помолете да ги анализират за наличие на сензационност, подхранване на страх или измамни тактики. Обсъдете наблюденията заедно. Помолете участниците да преформулират сензационни или измамни заглавия, за да ги направят по-неутрални и основани на факти. Това упражнение им помага да разберат как заглавията могат да бъдат манипулирани.
  • Удостоверяване на автора: Подгответе новини с различни авторски профили и помолете участниците да проверят тяхната автентичност, като изследват онлайн присъствието на автора.
  • Факт срещу мнение: Подгответе различни новини и помолете участниците да направят разграничение между фактите и мненията в тях. Обсъдете предизвикателствата при правенето на тази разлика.
  • Фалшиво ангажиране: Предоставете примери на публикации с фалшиви харесвания или коментари и помолете участниците да идентифицират признаци на неподправено взаимодействие.
  • Проверка на източника: Подберете новини, за които не са посочени ясни източници, и помолете участниците да изследват и удостоверят достоверността на източника. Обсъдете важността на прозрачността на източника.

Тези учебни дейности помагат за развиване на критичното мислене и уменията за разпознаването на дезинформация, с помощта на Eggshell модела. Поощрявайте дискусията и груповия анализ след всяко упражнение, за да укрепите разбиране и прилагането на техниките за откриване на дезинформация.