Феноменът 'ЗАЩОТО'

В своята книга от 2012 Subliminal: How Your Unconscious Mind Rules Your BehaviorLeonard Mlodinow представя един експеримент върху теорията за паметта на Frederik Bartlett (1886-1969) и основан на оригиналното изследване на Ellen Langer (1978)

Експериментът е проведен в копирния център на обществена библиотека. Всеки път, когато някой читател се насочва към копирната машина, провеждащият експеримента се втурва към него и се опитва да го предреди с думите: „Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина?“ Съвсем естествено, понеже не е представена никаква причина за искането, 40% от запитаните отказват.

В следващия етап, експериментаторът променя искането си, като добавя следното: “Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина, защото много бързам?”  Промяната води до драматичен спад на процента – сега вече само 6% отказват.

Експериментът отново е променен. Вместо да се търси правдоподобна причина — например бързане — възниква въпросът дали самата причина изобщо играе роля за отказване на молбата. И така експериментиращият започва да пита: “Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина, защото трябва да направя фотокопия?” Удивителното е, че това води до 7% откази — на практика почти наравно с представянето на правдоподобна причина.

Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина? без споменаване на причина 40%
Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина, защото много бързам? защото много бързам 6%
Извинете, имам пет страници, мога ли да използвам копирната машина, защото трябва да направя фотокопия? защото трябва да направя фотокопия 7%

Заключението е, че мозъците ни бързат да обработят устната молба и след като чуят защото, автоматично решават, че тъй като тя обозначава наличието на причина, то тогава наистина трябва да има причина, така че не успяват да преценят самата нея. Изглежда, че мозъкът разпознава познат езиков модел и използва собствената си предсказваща функция, когато реагира на ситуацията.

Прибягването към предварително заредени когнитивни скриптове - целта на такива скриптове е да автоматизират отговорите в социалното взаимодействие - дава на мозъка шанс да се съсредоточи върху други, по-важни неща.

Каква е връзката с дезинформацията?

В контекста на дезинформацията, защото може да се използва за създаване на илюзията за валидна причина или оправдание, дори когато представената информация е подвеждаща, изфабрикувана или липсват надеждни доказателства. Това може да направи дезинформацията по-убедителна и ефективна при разпространяване на фалшиви разкази или манипулиране на общественото мнение.

Защото, независимо дали причината е действителна или подразбираща се, може да укрепи аргумента, да помогне да се убедят хората в дадена идея и, може би най-важното, да заобиколи критичното мислене. Опасността се крие в това, че една причина може да бъде изцяло изфабрикувана („Правителството иска да прокара това законодателство, за да контролира живота и отнемат свободите ни“) и цялата езикова структура (защото + причина) може да се използва за да обслужи дезинформацията. Когато се използва по такъв начин, защото укрепва разказа и може да насочи разговора далеч от първоначалния проблем (действителното законодателство, което се предлага) и към по-големия конспиративен дискурс за „правителствен контрол“. Езиковата структура може също да се използва за предизвикване на причини, които предизвикват емоционална реакция, като допълнително ограничават и унижават критичното мислене.