Системна причинност

Какво е системна причинност?

Системната причинност, за разлика от много по-директната връзка причина-следствие, не е концепция, която подлежи на научаване по естествен път, твърди проф. Джордж Лакофф, водещ специалист по когнитивна лингвистика в Калифорнийския университет (Бъркли). Системната причинност се отнася до сложната и взаимосвързана мрежа от причини и последици в системите, където множество фактори влияят на резултатите, често по нелинейни начини. За разлика от директната причинност, където една причина води до един резултат, системната причинност включва множество взаимодействия, обратни връзки и забавяния. Човешкият мозък естествено се ориентира към по-прости обяснения за директна причинност, което прави системната причинност трудна за интуитивно разбиране. Тази предразположеност се дължи на нашия еволюционен стремеж да оценяваме бързо ситуациите и да взимаме бързи решения, често предпочитайки простотата пред сложността.

С други думи, мозъкът се учи, сглобявайки последователности от директни причинно-следствени връзки, изведени от ситуации, които наблюдава. Системната причинност, която не може да бъде наблюдавана – нещата извън полето на директно сетивно възприемане чрез зрение/слух/вкус/обоняние/допир – не може да бъде регистрирана и възприета.

Когато детето расте, възрастните започват да му обясняват някои „невидими“ за него връзки – откъде идва храната, кой е посадил дърветата, защо бабата носи бастун. Това доказва, че мозъкът може да възприема сложна, системна причинност, ако някой съзнателно му я посочи, ако бъде обучен за това.

Ето няколко примера за теми, които проявяват свойства на системна причинност:

  • Климатичните промени: Множество фактори като емисии на парникови газове, обезлесяване и обратни връзки като топенето на ледени шапки, които отразяват по-малко слънчева светлина, допринасят за общото затопляне на Земята.
  • Икономическите рецесии: Те не се предизвикват само от едно събитие или фактор. Комбинация от политики, динамика на глобалната търговия, потребителски поведения и неочаквани събития (например природни бедствия) могат да се съчетаят и да създадат спад.
  • Масовото затлъстяване: Увеличението на наднорменото тегло не се дължи само на увеличената консумация на храна от индивидите. Това е взаимодействие на генетиката, маркетинга на храните, градското планиране, социалните норми и политиките, сред другите фактори, които допринасят за този сложен проблем.
  • Бедността: Бедността не е просто резултат от изборите на индивида или липсата на усилия. Тя е сложно явление, произтичащо от взаимодействието на различни системни фактори. Различията в образованието, липсата на достъп до качествена здравна грижа, системната дискриминация, икономическите политики, които подкрепят богатите, и разрушаването на социалните мрежи за защита всички съпоставят лица и общности в цикли на бедност. Освен това съществуват обратни връзки, при които бедността може да доведе до намалени възможности и увеличена уязвимост, което, от своя страна, поддържа бедността.

Как да осмислим системната причинност?

Създаването на осведоменост и разбиране на системната причинност и нейните вградени механизми за взаимодействие може да бъдат мощни инструменти за борба с дезинформацията. Въпреки че мозъкът не може да "открие" това сам (поради невъзможността си да наблюдава и учи от наблюдението), може да се научи да го прави. Това означава, че е възможно да се проектират обучителни интервенции, така че учениците да могат да научат да разграничават между директната и системната причинност и, когато идентифицират случая като системен, да могат да изследват елементите на системната причина и техните взаимодействия.

Обучителни дейности като ментални карти по конкретна тема или събитие или групово създаване на Fishbone диаграма (Ishikawa diagram, диаграма на причините и следствията) може да бъдат ефективни при изграждане на навици, които стимулират изследването на съответните фактори и тяхната взаимозависимост, вместо бързите заключения на основата на непълна информация. По-сложен инструмент за напреднали групи би било използването на диаграми за причинно-следствени връзки (виж видео на англ. ез. тук ).

Каква е връзката между системната причинност и дезинформацията?

Климатичните промени: Дезинформационните кампании, често подкрепяни от интереси на определени групи, намаляват сложната мрежа от човешки фактори, предизвикващи климатични промени, като подвеждат, че естествените цикли са единствената причина или че науката все още е предмет на дебат.

Икономическите рецесии: Манипулативни наративи могат да опростяват икономическите спадове, свеждайки ги само до конкретни политики или групи и пренебрегвайки сложното взаимодействие на глобалната икономическа динамика, което изкривява общественото разбиране и политическите реакции.

Масовото затлъстяване: Многостранните причини за наднорменото тегло могат да бъдат замъглени от дезинформация, като прекалено подчертаване на личната отговорност, докато се пренебрегват системните влияния като агресивния маркетинг на хранителни продукти или липсата на достъп до здравословни хранителни опции.

Бедността: Дезинформация може да сведе бедността до личната леност или личните избори, пренебрегвайки дълбоко вкоренените системни бариери като различията в образованието, икономическите политики и дискриминацията, които играят значителни роли в поддържането и увеличаването й.

Препоръки за употреба в обучение

Предоставете видеоклипове или снимки от реални протести или демонстрации, или от политически митинги. Нека обучаваните да работят в групи, за да идентифицират и анализират основната проблематика, като използват системен подход към причините - да изброят всички фактори, които влияят върху предложеното решение и всички потенциални участници, като вземат предвид техните конкретни интереси. Започнете дискусия относно това как сложността на дадена проблематика може да стане част от обществения дебат. За целта можете да използвате твърдението под съответната снимка по-долу.

Можете също така да включите съревнователен елемент, като например коя група изброява най-много фактори или е особено креативна в идентифицирането на заинтересовани страни. Можете да включите обучаваните и в подготовката - намирането на изображения или видеоклипове, с които да работят.

Image by Freepik

Прекратяването на използването на пластмаса е изключително сложен въпрос с дълбоки социални, битови, финансови и икономически последици.

Image by Freepik

Прекратяването на войната и настояването за мир е благородна позиция, но в повечето случаи причините за войната са изключително сложни и могат да включват исторически, социални, икономически и геополитически аспекти.

Image by Freepik

Замърсяването и отпадъците са основнитеучастници в изключително сложна мрежа от начин на живот, бедност, образование, потребление и скъпа инфраструктура за управление на отпадъците.

Свръхопростяването често е следствие от невъзможност да се разбере сложността на проблема. Затова се прилага погрешна логика при формулирането на аргументите, което води до неточни заключения. В резултат изглежда, че прости решения могат да решат основния проблем.

Основни заключения от обучителната сесия:

  • Едностъпковите решения обикновено са въображаеми, независимо дали са мотивирани от дезинформация или факти.
  • Опростените изказвания са ефектни, защото пораждат емоционална реакция и подкрепа.
  • Реалните решения изискват много по-сложен подход, промени в политиката и начина на живот, сигурност на работното място и компромиси, свързани с пожертвования в момента, за да се осигури по-добро бъдеще.
  • Сложните решения често зависят от сблъсъци между поколенията и балансирането на интересите на различни участници.
  • Способността да се откриват недостатъци и провали в аргументативната логика, основана на свръхопростяване, е критично важно умениe.