Ефект на илюзорната истина

Какво представлява?

Ефектът на илюзорната истина е когнитивен байъс, при който повторението увеличава усещането за истинност на дадено твърдение, независимо от неговата реална валидност. Иначе казано, ако определено твърдение или информация се среща многократно, хората са по-склонни да вярват, че то е истинско, дори ако първоначално го разпознават като лъжливо.

Този ефект е бил обект на обширно изследване в психологията. Основната предпоставка е, че повторното излагане на дадено твърдение увеличава неговата познатост, и тази познатост може да бъде грешно интерпретирана от нашите когнитивни процеси като доказателство за неговата истинност. Това може да има значителни последици, особено в епохата на цифровата информация, където лъжливи твърдения могат да се разпространяват бързо и на широк фронт.

Какво може да се направи ?

Критична употреба на информация:

  • Проверка на фактите: Преди да възприемете каквато и да било информация, особено тази, която се повтаря често, развийте навик да я проверявате. Надеждни уебсайтове за проверка на фактите или първични източници могат да внесат повече яснота.
  • Въпрос към източниците: Обмислете произхода на информацията. Идва ли от уважаван източник? Бъдете внимателни към източници, за които е известно, че взимат страна или които не са прозрачни по отношение на произхода си.
  • Разнообразяване на информационните източници: Осланяйте на разнообразни новинарски и информационни източници, а не само на един. Различните гледни точки могат да предоставят по-обективна представа за даден проблем и да ви помогнат да забележите несъответствия.

Осъзнаване и анализ:

  • Научете се да разпознавате байъсите: Запознайте се с ефекта на илюзорната истина, за да го предотвратявате. Като разберете, че повторението може да придаде истинност на лъжлива информация, можете да бъдете по-внимателни и да не приемате безрезервно често повтаряни твърдения.
  • Помислете, преди да споделите: Преди да споделите нещо в социалните медии или другаде, спрете се и замислете. Дали повторното излагане на дадено твърдение е повлияло върху вашето възприятие за неговата истинност?

Ефектът на повторението

Наскоро учени провеждат експеримент с две групи, в които на участниците са представени твърдения за разни факти до 9 пъти в група 1 и до 27 пъти в група 2. По-късно, участниците оценяваха истинността на предварително представените и на новите твърдения. В двете групи броят на възприетите като истинни твърдения нараства успоредно с броя на повторенията.

Интересно е, че увеличението на оценката за истинност има логаритмичен характер. Това означава, че най-голямото увеличение във възприятието за истинност възниква при срещането на твърдението за втори път, и след това следва последователно по-малко увеличение във възприятието за истинност с всяко последващо повторение.

repeat

Каква е връзката с дезинформацията?

Първично излагане: Дори ако някой първоначално разпознае лъжливото твърдение, самото излагане на това твърдение вече подготвя индивида, че то е вярно. Първата среща може да стане чрез популярен пост, препратано съобщение или сензационен заглавие. Непознатостта може да го направи забележимо, но не задължително да бъде вярвано веднага.

Повторно излагане: Ефектът на илюзорната истина се утвърждава, когато индивидите срещат една и съща информация многократно. Тази повторяемост може да стане през различни канали: споделена от приятели, обсъдена в ток-шоу или популярна в социалните медии. С течение на времето честото срещане само по себе си прави твърдението да изглежда по-истинско, дори ако то не е било обект на критична оценка или проверка на фактите.

Нормализация и приемане: С редовното повторение лъжливото твърдение става нормално явление и хората започват да го приемат за факт. Те могат да си помислят, "Чувал съм това толкова пъти, трябва да има някаква истина в него." Това може да доведе до разпространение на лъжливи твърдения или вярвания като истини.

Съпротива срещу корекция: След като ефектът на илюзорната истина подсили твърдението, коригирането му става трудно. Дори когато се представят фактически доказателства, които противоречат на лъжливото убеждение, индивидите все още могат да се придържат към неправилната информация поради когнитивния комфорт от познатото. Често повтаряната лъжа е създала илюзията за истинност, което прави по-трудно разпознаването на верните от неверните факти.

Кампаниите за разпространение на дезинформация използват повторението: Злонамерените лица, разпространяващи дезинформация, познават силата на повторението. Те използват различни платформи, за да подсилват едни и същи лъжливи наративи, като знаят, че колкото повече хора чуват дадено твърдение, толкова по-вероятно е да повярват в него, дори да не е истина. Това е особено мощно, когато се комбинира с други когнитивни байъси и по емоционални теми, които имат силата да всяват разделение.


Ето два конкретни примера, при които ефектът на илюзорната истина действително е бил използван за формиране на общественото мнение и индуциране на политически промени:

Бежанска криза
В пика на кризата с бежанците в Европа около 2015 г., често се разпространяват твърдения в определени медии и политически разговори, които допускат, че мнозинството от мигрантите, пристигащи в Европа, не са истински бежанци, а са всъщност икономически мигранти или дори "терористи" под прикритие. Това се случва независимо от данните от агенции като UNHCR, които показват, че значителен брой от тези лица бягат от зони на конфликт. Въпреки това, повтаряните твърдения оказват влияние на общественото мнение в мнозина европейски държави, което води до по-строги контроли на границите и миграционни политики.

Митът за "Регламент за бананите" в ЕС
Един от най-устойчивите митове в историята на ЕС е твърдението, че ЕС иска да регулира бананите, класифицирайки ги според тяхната извивка. Тази история е цитирана като пример за бюрократично надмощие от страна на ЕС, въпреки че тя беше разобличена няколко пъти. Повтарянето на този "факт" води до значително утвърждаване на този мит и влияе върху възприемането на ЕС като изключително регулаторен, дори по тривиални въпроси. Подобни митове включват измислени и несъществуващи "регламенти" относно размерите на презервативите или опаковките на рибните продукти. Такива митове за ЕС бяха широко използвани от политици от страната на "Leave" по време на кампанията за "Брекзит" в Обединеното кралство.

Важно е да се разбере, че силата на ефекта на илюзорната истина не се състои само в повтарянето на твърдението, но и в начина, по който то се представя, в емоционалната реакция, която предизвиква, и в контекста, в който индивидите го срещат. В тези европейски примери повтаряните твърдения, независимо дали са истина или лъжа, имат забележимо влияние върху обществения диалог и политическите решения.

Image by <a href="https://www.freepik.com/free-photo/close-up-woman-with-bananas_7437621.htm#query=curved%20banana%20regulation&position=45&from_view=search&track=ais">Freepik</a>
Image by Freepik

Препоръки за употреба в обучение

Предизвикайте участниците да съставят списък с изречения, които могат да бъдат категоризирани като неверни, но толкова често повтаряни или повсеместни, че почти универсално се приемат за верни. Можете да дадете няколко примера (напр. използваме само 10% от мозъка си; различни зони на езика „чувстват“ различни вкусове; косата расте по-гъста, когато я бръснем; настиваш, ако излезеш навън с мокра коса).
Дайте им време за дискусия и търсене в интернет. За да направите нещата по-интересни (и в зависимост от състава на групата), можете да насочите фокуса им към рекламата и към митовете и погрешните убеждения, които имат корени в рекламни кампании („закуската е най-важното хранене на деня“, „диамантите са завинаги“).
Започнете дискусия защо повторното излагане на такива изречения е толкова ефективно за това да придобият „митичен“ статус и почти неоспоримо да се асоциират с истината.