Рамките като мисловни контексти

Какво представляват рамките

Знаем, че хората мислят в контексти, които са добре дефинирани и в които имат ясни семантични роли. Тези мисловни контексти са известни като рамки (frames). Например, когато ситуацията извика училищната рамка, в нея се съдържат учебници, бюра, бяла дъска, учители и студенти – всички те са обекти със собствена семантична роля, която диктува очакваното им поведение или функция. Рамките са добре позната концепция в социалните науки, която е свързано със социалния конструктивизъм.

Кога умът ни използва рамки

Нашите умове са склонни да оценяват обектите, действията и фактите като реални/верни, когато съответстват на рамката, и като неистински/фалшиви, когато такова съответствие липсва. Рамките се извикват автоматично всеки път, когато процес на комуникация или възприемане се отнася до рамката, някои от нейните компоненти или поведението им.

Интересното е, че умовете ни използват своеобразни „невронни магистрали“ и при предаването на сигнали предпочитат да ги насочат да „пътуват“ по по-големи пътища, вместо по малки и тесни улички. Това е така, защото в стремежа си към ефективност, умът избира пътя на по-малкото съпротивление за химическата реакция, задействана по протежение на неврологичния път. И невронните връзки се укрепват всеки път, когато потвърждаваме факт, който се вписва във вече установена рамка.

Как рамките определят дали нещо е вярно или не

Тези рамки обаче са различни за всеки човек, така че резултатът от оценката на нещо като реално/вярно или нереално/невярно е субективен. Това е така, защото рамките са оформени по начин, който съответства на конкретния контекст, в който всеки индивид е водил своето съществуване. Когато оценяваме нова информация, умът показва естествена тенденция да обработва тази информация чрез изградената „магистрална мрежа“, която има на свое разположение. В този опит да класифицира нововъзникващата реалност в съществуващ неврологичен път или рамка, ако новата информация не съответства на рамката, умът просто я „изхвърля“ като „неестествена“.

Това обяснява защо даден факт или информация могат да бъдат оценени, възприети и в крайна сметка запаметени по различен начин и с различна конотация. Рамките са много, много бавни за формиране и също толкова трудни за промяна – а понякога това е дори невъзможно. Следващия път, когато разисквате нещо с опонент, който бихте определили като упорит или инатлив, помислете за това колко дълго убежденията му са били подсилвани отново и отново, за да формират ума му в сегашния му вид.

Произход

Рамкирането (framing) е въведено за първи път от проф. Грегъри Бейтсън, антрополог и полимат, в неговия труд Steps to an Ecology of Mind (1972). Макар рамкирането и рамките да са били допълнително проучвани и разглеждани в различни социални науки, рамките станаха достояние на хората извън света на науката благодарение на проф. Джордж Лакофф, когнитивен лингвист.

frame-sizes

Какво е връзката с дезинформацията?

Рамките играят ключова роля в разпространението и приемането на информация. В контекста на дезинформацията, рамките могат да бъдат използвани стратегически, за да подчертаят или да  обезсилят аспекти на посланието с цел да се създаде определен наратив. Повтарящите се наративи подсилват определени елементи на рамката и отричат ролята и съществуването на други. Ето няколко примера как рамките и рамкирането могат да улеснят дезинформацията:

1. Ядрена енергия | Рамка: опасна и ненадеждна
Представянето на ядрената енергия предимно в контекста на ядрени разливи и радиоактивни отпадъци, наративът се насочва предимно към страх от потенциална катастрофа, често засенчвайки ефективността, ниските емисии на въглерод и напредъкът в областта на ядрената безопасност.

2. Изкуствен интелект (ИИ) | Рамка: убийци на работни места
Когато ИИ се представя главно като технология, която заменя работните места на хората, се разпалват страховете от масова безработица. Това пренебрегва многостранните роли на ИИ, като оптимизиране на задачи, помощ при медицински диагнози и създаване на нови сектори и възможности.

3. Биологично земеделие | Рамка: чисто и здравословно
Представянето на биологичното земеделие като единен златен стандарт за производство на храни, може да остави впечатлението, че другите методи са вредни или по-нискокачествени. Това може да засенчи нюансираните обсъждания относно хранителната сигурност, мащабируемостта и факта, че "биологично" не винаги означава "устойчиво" или "без пестициди".

4. Алтернативна медицина | Рамка: природно значи безопасно
Позиционирането на алтернативната медицина единствено в рамката на "природното" може да води до заблуждението, че винаги е безопасна. Това може да измести важни обсъждания за ефективността й, потенциалните взаимодействия с конвенционални лекарства и важността на строго научното валидиране.

Разбирането на начина, по който рамките функционират, помага да се разкрият нюансите, чрез които те могат да бъдат използвани за дезинформация или целенасочено водене на аудиториите към конкретни заключения. Това ни прави по-устойчиви срещу подобни тактики и подчертава важността на медийната грамотност. Тъй като различни групи постоянно се борят за формиране на обществен дебат и възприемане по начин, който е положителен за тях, уменията за критичен анализ на представените рамки стават особено важни, особено по спорни въпроси.